Представете си час по биология, в който учениците могат да видят модел на човешкото сърце в най-малки детайли. По химия да създадат молекули, а по география - топографски карти. Да държат в ръцете си модели на исторически артефакти, за да ги разучат по-добре. Всичко това може да стане факт с 3D принтерите, които през последните години навлизат активно в образованието заради това, че онагледяват лесно материала от учебниците, позволяват на учениците да бъдат креативни, дават им възможност да опитат пак, ако идеята не се получи, отварят им вратата към бъдещето. В развитите държави 3D принтерите са само част от дебата за това как образованието може да отговори на развиващия се свят и да се промени така, че да изведе учениците крачки напред.
Не и в България. Тук публичното говорене година след година се върти само около османското владичество (извинете, "робство"), колко творби на Вазов и Ботев има в учебниците и присъства ли там достатъчно "славното българско минало".
"Капитал"
Няма коментари:
Публикуване на коментар